Скъпи необвързани мъже, време е да се стегнете

публикувано на 18.09.2014 в Взаимоотношения и връзки

Наскоро си говорих с един приятел. Той е около моята възраст, необвързан е и е, мога да свидетелствам, като цяло свестен тип. Не го бях виждал от известно време, затова го попитах какво се случва в личния му живот. Той ми каза, че от известно време се „занимава” с някого.

„Какво имаш предвид?”, попитах.

„Ами, виждахме се няколко пъти. Тя е много яка.”

„Значи излизате? Тя е твоята приятелка?”

„Не. Не мисля така. Но се занимаваме, говорим си.”

„Е, разбира се, че ще си говорите. По телефона ли си говорите? Често ли я виждаш?”

„Не, предимно си пишем. Виждал съм я няколко пъти, откакто започнахме да се занимаваме.”

„Значи се познавате отскоро?”

„Не, познаваме се от известно време, но сме се виждали само няколко пъти.”

„Никога не си я виждал преди?”

„Виждал съм я. Но...значи, след като започнахме...ох, все едно.”

Този разговор ме остави объркан, защото объркването е навсякъде в последно време. Всички са объркани. Да си необвързан означава да си объркан. Всички са толкова объркани, че дори не знаят какви думи да употребяват, когато описват взаимоотношенията си. Преди известно време от USA Today направиха проучване върху необвързаните и откриха нещо, което е очевидно от години насам: никой няма никаква представа какво се случва в собствения му любовен живот. Близо 70% дори не знаят дали са на среща, когато излизат на среща.

Предполагам, че това се дължи на факта, че повечето от нас са прекалено заети да се „занимават”.

Какво е това, момчета? На колко години сме?

Нещата се трансформираха от „ухажване” към „излизане” и сега „занимаване”. Понякога дори „занимаване” предполага прекалено сериозно обвързване, в който случай може да се използва „говорене”. И ако говоренето звучи прекалено сериозно, може би ще започнем да чуваме „местностяване”. Това е дума, която си измислих току-що, и означава, че ти и твоята приятелка често сте в едно и също жилище, но нещата не стават прекалено сериозни, като това да предполагаме, че сте в това едно и също жилище заедно и нарочно.

Кога мъжете станаха толкова уплашени да се обвържат, да поемат инициативата, да кажат какво искат, да правят дългосрочни планове, да преследват, да говорят за бъдещето?

Деволюираме в примати, губим способността да обсъждаме дори собственото си поведение, използвайки думи и изречения. Средностатистическият необвързан американец сега употребява въздишки, грухтене, „еми” и „знаеш как е”, когато е притиснат да проведе разговор за личния си живот. Или за местностния си живот. Или все едно за кой живот, защото знаеш как е, нали?

„Излизане” е това, което правим с приятелите си. Това ли искаш? Искаш тази красива жена да бъде твое приятелче? Или в идеалния случай би предпочел да можеш да направиш разлика между взаимоотношенията си с нея и взаимоотношенията си с твоя приятел Стив?

Знам, че ще ми кажеш, че можеш да разбереш кои взаимоотношения какви са по това с кого се забиваш, но мисля, че това е проблем. И, като стана въпрос, дайте да поспрем малко и със „забиването”. Този глагол те кара да звучиш като тийнейджър. Пораснали мъже, които разчитат на неясните плахи кодови думи на осмокласниците. Срамно е.

Време е да прекратим безсмислиците, господа. Време е да пораснем. Време е да бъдем мъже. Знам, че този термин напоследък кара много хора да се засегнат, но наистина, пичове, нека се стегнем.

Повярвайте ми, не съм невинен. Сега съм женен, но някога и аз бях част от тази смътна и неопределена излизаме-ама-не-излизаме театрална сцена. Никога не ми е харесвала, защото тя всъщност не харесва на никого. Но аз бях част от проблема. Бях страхлив мъж-дете, страх ме беше от сериозни взаимоотношения, страх ме беше да съм сам, страх ме беше от отрязване, от бъдещето, страх да не ме предадат, страх да ме обичат. Просто ме беше страх, наистина. От всичко.

След това, един ден, срещнах Алиса. Тя търсеше пораснал мъж, а на мен ми беше писнало да играя игрички. И двамата бяхме изтощени. И знаеш ли какво направихме на много ранен етап в нашите отношения?

Дефинирахме термините си.

Изяснихме целите си.

Бяхме честни един с друг.

Говорихме за бъдещето.

Използвахме думи като „брак”.

Бяхме ясни, точни и целенасочени. Аз имах амбиции за връзката си. Амбиции. Имах идея какво правех и защо го правех. Можеш ли да повярваш? Бях в тази връзка с причина. Исках от нея да стане нещо.

Виж, и аз се мотаех безцелно като корабни останки след буря в океана от неясни намерения и половинчатост, докато не пораснах и не осъзнах, че романтиката не е игра и че повечето жени не са лекомислени кукли. Те искат мъже, които знаят какво искат и не ги е страх да го кажат. А ако не искат това, значи не си струват енергията ти. Излез от този порочен кръг сега. Ако тя още иска да се прави, че е в 10-ти клас, позволи ѝ да изживее тази своя фантазия с някой друг.

С Алиса нещата бяха съвсем ясни от самото начало. Имахме връзка. Истинска връзка, на живо. След няколко месеца ѝ предложих. Някои хора чакат по-дълго, в което няма лошо. Всеки се движи според собствения си ритъм. Но ти обещавам, че въпреки всеобщото мнение, не е необходимо десетилетие и половина, за да разбереш накъде отиват нещата.

Преди да се оженя, имах няколко провалени „ситуации” в областта на взаимоотношенията. Някои се сринаха за месеци, на други им отне значително по-дълго. Но всички те в крайна сметка бяха разрушени от проблеми, които бяха очевидни в първите, не знам, може би пет минути.

И да, знам. Безумният ни съвременен подход към връзките (или каквото е там) не е само по вина на мъжете. Но няма смисъл да хвърляме вина. Всичко, което можете да направите, необвързани мъже, е да се стегнете. Поемете инициативата.

Ето ви малко брутална честност: ако „не си готов за нещо сериозно”, тогава трябва да се отдръпнеш, да се подготвиш и да оставиш тези дами настрана, докато не станеш готов. Не можеш да излизаш и да правиш секс (имам предвид, „забиване”, както биха го нарекли децата от основното училище на масата за обяд) и след това да твърдиш, че „не си готов за нещо сериозно”. Прекалено късно е, приятелю. Сексът е нещо сериозно.

Можеш ли да си представиш пилот на самолет да мине с този номер?

„Внимание, пътници. Говори вашият капитан. Искам само да ви кажа, че, в смисъл, не искам нещата да стават странни или нещо такова, но в момента не ми е съвсем до това да съм капитан. В смисъл, да, аз избрах да поведа един самолет, пълен с хора, на 10 км нагоре във въздуха със скорост 270 метра в секунда, но не искам да се чувствате все едно това е нещо официално, окей? Животите ви са в ръцете ми, но не искам това да става сериозно. Всъщност, знаете ли, аз направо ще се откажа сега. Имам си парашут. Вие нямате, но това си е ваш проблем. Аз получих това, което исках от цялата работа. Така че, ъм, да. Чао. Приятнa смърт в пламъци!”

Само че, за да е напълно точна аналогията, капитанът би изпратил това като съобщение, защото няма смелостта да го каже.

Ако си пораснал мъж, дай малко по-сериозно. Какво чакаш? Вече си голям човек. Време е. Стига почивка. Ако още не си готов да си сериозен в любовта, хубаво, но просто стой далеч от нея междувременно.

Без значение какво някой прави, казва или мисли; без значение какво си казваме; без значение какво настоява обществото, романтичните връзки винаги са нещо сериозно. Наречи го както искаш – занимаване, говорене, излизане – в това е замесено сърцето на една жена. Това означава, че носиш отговорност, окей? Имаш дълг като човешко същество, като възрастен, като мъж.

Тя става уязвима заради теб. Трябва да оцениш това, да го пазиш. И ако не търсиш нищо друго освен евтин секс и още един сексуален трофей, който да закачиш на стената в апартамента си, тогава трябва да я пазиш от себе си, защото няма да донесеш нищо друго освен хаос и разочарование в живота ѝ.

Слушай, изпускаш много радост и любов, когато прекарваш години от живота си в премятане като топка плевели от една неразбираема ситуация на „занимаване” към друга. Знам го от личен опит.

Ако се занимаваш с една жена и чувстваш, че може би си падаш по нея, кажи ѝ го. Обади ѝ се по телефона. Заведи я на среща. Кажи думите: „Бих искал да те изведа.” Без двойственост. Планирай сам срещата. Жените искат да бъдеш решителен. Остави назад цялото „кво ти се прави довечера?”. Поеми отговорност. Вземи я в 7. Плати вечерята. Проведи разговор с нея. Заведи я на мини-голф или на нещо друго. Отидете някъде. Отвори ѝ вратата. Остави си телефона настрана. Отвори сърцето си пред нея. Сподели идеите си, мечтите си, страховете си. Опознай я. Преследвай я. Преследвай я. Вложи себе си в процеса, колкото и несигурно и плашещо да изглежда. Поемете риск, господа. Бъдете целенасочени. Бъдете желани. Бъдете мъже.

Не би отишъл на интервю за работа, където да кажеш на интервюиращия, че не си сигурен дали искаш работата, и дори не ти се говори за работата, защото те плаши и кара стомахът ти да се свива, нали? Така че не причинявай това на жената, с която излизаш, или се занимаваш, или си говориш, или каквото и да е.

Едно време го наричаха ухажване. Приличаше много на излизането, но с повече целенасоченост и по-малко объркване. Може би трябва да се върнем обратно към тази стратегия.

Достатъчно занимаване и забиване. Големи мъже сме. Те са големи жени. Заслужават повече. Ти също.

 

По материали от: http://themattwalshblog.com/2014/06/19/dear-single-men-time-man-figure/

 

От тук можеш да свалиш нашата нова брошура "Пътеводител за Първа Среща".

 
 
Оцени прочетеното:

Коментари:

Анна Михова 02.04.2015 23:57
Браво!
Абонирай се за нашия информационен бюлетин
Абонирай се

Клиентите за нас


Наши статии

Готови ли сте за сериозна връзка?
Взаимоотношения и връзки
 
Приливи и отливи в близостта
Взаимоотношения и връзки
 
Малко, но от сърце!
Бързи срещи
 
Подсъзнателни причини да сме необвързани
Взаимоотношения и връзки
 
Едни и същи са причините да е успешна връзката ви
Взаимоотношения и връзки
 
Необвързаните - очаквания и реалност
Взаимоотношения и връзки
 
www.clubr.bg © 2013 - 2017