Приливи и отливи в близостта

публикувано на 26.07.2017 в Взаимоотношения и връзки

Какво е близост за партньора ви

Създаването на близост е сложно начинание и често има неразбирателства не само за скорошните, но и за дългогодишните двойки. На повечето от нас неведнъж се е случвало да интерпретираме погрешно мотивацията и желанията на любимия. За всеки един човек близостта има различен смисъл и често се стига до объркващи предположения. Подобно несъответствие може силно да повлияе на удовлетвореността от връзката. За съжаление проблемите с разминаването в схващанията за начините, по които партньорът ни има нужда да усети близост, се случват по-често, отколкото предполагаме. Например единият партньор може да има нужда от повече време за себе си, а другият да интерпретира това като липса на чувства.

Погрешното тълкуване на ситуацията може да доведе до това партньорът да вижда в молбата за близост капан, който трябва да избягва, а близостта може да се тълкува като нещо опасно. В подобна ситуация хората губят доверие в намеренията на отсрещния докато не разберат мотивацията му. Възможно е и двамата да се окажат объркани след такива турбуленции на сближаване и отдръпване, които са могли лесно да бъдат избегнати, ако познаваме причините за поведението на човека до нас:

„Той по всякакви начини ми показва, че има нужда от мен и ме иска, и аз харесвам чувството, че съм ценена. После, все едно съм направила някаква грешка, казва гадни неща или просто изчезва. Никога не знам дали наистина мисли това и се чувствам парализирана да направя каквото и да било. След това казва, че не приемам неговата любов и се чувства отхвърлен. Много съм объркана.“

„Тя се държи все едно съм най-готиния човек на света и иска да прекарва всяка минута с мен. Но след като мине уикендът, не усещам нищо от тази емоция дни наред, защото ми отговаря едносрично на съобщенията. Най-често извинението е, че е затрупана с работа. Дойде ли четвъртък, отново е влюбена. После всичко това се повтаря и започва да ми писва.“

Често се случва поне един от партньорите да изразява такива двойствени послания. Първо единият инициира контакт, но другият се колебае, тъй като не смята, че тази откритост ще доведе до близост. Тогава другият се отдръпва от страх, че се е държал неподходящо. Първият партньор, готов да се свърже, вижда отдръпването на втория и се отдръпва на свой ред. Накрая и двамата остават тъжни, объркани и фрустрирани, тъй като са пропуснали възможности за близост.

За щастие тези повтарящи се деструктивни неразбирателства могат да бъдат излекувани. Необходима е само подходяща комуникация и осъзнаване нуждите на другия. Първата стъпка за двойка, която изживява подобен проблем, е да признае и да се съгласи, че и двамата желаят повече близост, но губят възможностите за това поради липса на добра комуникация.

Трябва да се анализират причините за тези неразбирателства и начините, по които могат да бъдат преодолени. Когато изясняват потребностите и настроенията на другия, партньорите е необходимо да са искрени и окуражаващи. Необходимо е време за практикуване на това отношение, докато връзката премине в тази нова степен на осъзнатост.

Споделяне на разбиранията за близост

Партньорите, които искат да възвърнат автентичната близост помежду си, е необходимо да се постараят да разберат различните начини, по които всеки възприема близостта. За някои това е свързано с физически усещания, за други са важни емоциите, а за трети – интелектуалното и духовно измерение на връзката създава най-голяма предпоставка за близост. Хората усещат и изживяват различно тези категории, но често близостта е комбинация от всичко това в различни пропорции и с различна степен на важност за отделния човек.

Някои хора скъсяват дистанцията чрез докосване, независимо дали е просто приятелско или със сексуален подтекст. Други се чувстват по-комфортно, ако първо говорят за емоциите си. За тях е ценно да знаят как се чувства отсрещният преди да се свържат. Трети обичат да обменят идеи и мечти преди да се свържат по друг начин. А при други духовността и усещането за смиреност пред по-висша сила ги сближава по особено силен начин.

Тези четири потребности присъстват при всеки човек, но в различни пропорции. За да градят удовлетворителна връзка, и двамата в двойката трябва да разберат кои начини на близост са важни за партньора, как и кога ги изживява.

Физическа близост
Хората, които предпочитат първо да се свържат физически, се чувстват желани, ако докосват или бъдат докосвани от партньора си. Това събужда сетивата им. Ако е приемлива и за двамата, такъв тип близост може веднага да сближи партньорите.

Тъй като близостта много често се свързва с физическото докосване, тази област би трябвало да е най-лесна за първоначално изговаряне, но често хората не успяват искрено да споделят какво искат в тази област и най-вече в сексуален план. От страх да не засегнат отсрещния или да не го накарат да се чувства неудобно, много двойки остават в незрели физически взаимоотношения.

Партньорите, които се чувстват комфортно да споделят и най-интимните си желания за физическо докосване, изграждат успешна връзка, а физическата близост има целебен ефект особено при трудности в други аспекти на взаимоотношенията:

„Той знае точно как и кога да ме докосне. Когато съм тъжна, ме гушка. Когато съм в настроение за секс, знае как да стигне до там. Когато съм уплашена, той ме подкрепя с нежни милувки. Никога не е прекалено много или прекалено малко.“

Емоционална близост
Искреното споделяне на емоционални състояния за много хора е най-важната основа за доверие и комфорт и трябва да дойде преди всякаква друга интимна връзка. Много е болезнено да се чувстваш емоционално по-уязвим от партньора си, особено в моменти на нужда. Това партньорът да усеща, разбира и подкрепя емоционалното преживяване позволява по-нататъшно задълбочаване на взаимоотношенията.

 „Тя просто ме разбира. Не ми се налага да променям изражението си. Не знам как го прави, но се оказва, че споделям за чувства, които дори не съм знаел, че изпитвам. Не мога да се сетя за момент, когато тя да е казала нещо, с което да ме е накарала да спра да говоря.“

Интелектуална близост
Когато партньорите могат да споделят съкровените си мисли, идеи и мечти, създават „сливане на мозъци“. Това е специфичното усещане, че живеят в главата на другия и градят една обща перспектива за света. Когато чувстват, че идеите и мненията им наистина имат значение за другия, хората автоматично започват да споделят по-открито:

„Той е човек с богат интелект и ми е изключително интересен. Интересно ми е как мисли и откъде му хрумват тези впечатляващи идеи. Интересува се как мисля аз и приема насериозно, когато виждам нещата по различен начин. Почти винаги съчетаваме мислите си в нови начини за разглеждане на нещата.“

Духовна близост
Духовността за повечето хора е да се чувстват част от нещо по-голямо от тях самите, което едновременно смирява и обогатява духа. Партньорите, които чувстват, че правят това заедно, усещат солидарност и близост, която не могат да постигнат по никакъв друг начин. Могат да го правят на място за поклонничество или пред водопад в красива гора. Важното е да усетят заедно чувството за чудо, докато същевременно се усещат защитени и вдъхновени.

„Когато тя мълчи, знам, че си задава дълбоки въпроси за живота си и неговата цел. Знам, че се свързва с по-висше съзнание, което ѝ припомня според какви ценности и морал трябва да живее, за да има смисъл. Аз напълно уважавам тези отношения. Имам свое сходно място, където отивам понякога, и споделяме прозренията и вдъхновенията си един с друг. Когато правим това, си припомняме какъв късмет имаме, че сме заедно.“

Четири въпроса

Навиците се променят трудно. Когато става дума за взаимоотношения, е необходимо да се осъзнае нуждата от промяна на досегашния модел.

Двойка, която е отделила време да възприеме начините си на изразяване на близост, може по-добре да разбере и моментите си на странно поведение. Могат по-добре да интерпретират и по-точно да отговорят на това, което партньорите им искат, и да създадат по-ясна комуникация. Това не означава, че автоматично са задължени да направят това, което иска другият, но поне имат някакви насоки. Дори и да не им е възможно да дадат всичко, което партньорите желаят, те могат да реагират гъвкаво и да преговарят за нови възможности.

За начало на опознаване на начините на близост партньорите могат да зададат един на друг следните въпроси. (Колкото по-обширни и изчерпателни са отговорите, толкова по-лесно ще могат да решат дали да се съгласят или не.) Много е важно партньорът, който слуша, да не подценява или поставя под въпрос отговорите; те може да са дълбоко лични и трябва да бъдат уважавани.

Физически: Как и кога би желал/-а да те докосвам?

Интелектуално: За какво можем да говорим, което е интересно и удовлетворяващо за теб?

Емоционално: Как мога да те накарам да се почувстваш в безопасност и да говориш открито за чувствата си?

Духовно: Какво дава смисъл в живота ти? Кое би желал да споделиш с мен?

Когато и двамата партньори разберат мислите и чувствата си, ще има по-голяма вероятност във връзката да реагират адекватно на нуждите на другия. Старите мотиви на неразбиране и фрустрация ще си отидат, за да направят място на нов вид близост.

 

По материали от: Pull In-Push Away Intimacy/Psychology Today

 
Оцени прочетеното:
Абонирай се за нашия информационен бюлетин
Абонирай се

Клиентите за нас


www.clubr.bg © 2013 - 2017