Моята първа Бърза среща

Бързи срещи, 27.11.2018

От доста време бях необвързана. Минавах 30-те и вече ми се искаше да престана с досадното и изтощително ходене по срещи и най-накрая да намеря някой, който иска същите неща като мен – любов, страст, семейство и деца. Не съм интроверт – обичам да излизам, да се виждам с приятели и да посещавам интересни събития. Но за съжаление моите приятелки вече са обвързани, омъжени и голяма част от тях имат деца. Опитах да излизам с мъже, срещнати в компании и в заведения. С някои от тях си пасвахме много добре, но не бяха моето човече. А и тези свободни мъже не са много – установих, че колкото повече напредваха годините, толкова повече работа и толкова по-малко време имах за това да се срещам с нови хора и да създавам нови запознанства. Освен това се оказа, че повечето мъже на моята или малко по-голяма възраст или си имат сериозни приятелки, или вече са задомени.

Началото
Един ден, цъкайки из Фейсбук, попаднах на реклама за Бързи срещи. Първо я подминах, но после се замислих дали все пак да не проверя какво е това. Разгледах сайта. Някак си не можех да преглътна неудоволствието, че отивайки на такива срещи, признавам, че едва ли не не мога да се справя сама и да се запозная с някого „по нормалния начин“. Не се реших.
След известно време, на едно „служебно“ събиране, се запознах с мъж, приятел на един от колегите. Започнахме да излизаме. В началото беше хубаво, след година заживяхме заедно. Но се оказа, че просто не можем да съжителстваме. Карахме се непрекъснато и аз се чувствах изтощена от общуването си с него. Беше много уморително за мен. След като се разделихме и аз стабилизирах живота и ежедневието си реших, че не ми се занимава с мъже. И така около година само ходех на работа и се виждах с приятелки. Работа, приятелки, работа, приятелки… Но постепенно започнах отново да се замислям дали там някъде не е моето човече, което ме чака да изляза навън и да го срещна. Или пък няма мое човече и ще си остана стара мома? При тази мисъл ми се завиваше свят и ми ставаше лошо. Моите родители имат хубаво семейство и много ми се искаше аз също да имам такова, с поне две деца и къща извън София. Е, може би не веднага, но един ден, когато има с кого да ходим там и да си прекарваме времето щастливо седнали на сянка под асмата…

Историята продължава
И така, продължих да търся моя принц, но за съжаление попадах все на жаби и, колкото и да ги целувах, не се превръщаха в нищо по-хубаво. А времето течеше и жабите в блатото ми започнаха една по една да си намират принцеси.
Една вечер близка приятелка ми се обади по телефона и ми сподели, че ще ходи на бързи срещи и ако имам желание мога да я придружа. Спомних си, че преди време се бях интересувала от този формат за запознанства и се съгласих.
Отидохме в едно заведение. Когато влязохме, едно приветливо момиче ни записа данните и ни покани да си вземем нещо от бара. След това ни настани на отделни маси. На всяка от масите имаше номерче. Направи ми впечатление, че в единия край на бара имаше група мъже, които с любопитство ни наблюдаваха, но не се приближаваха. Малко след като се настанихме момичето звънна с едно малко звънче (Боже, какви глупави детайли помня), за да привлече нашето внимание и ни разказа какво предстои. Честно казано бях притеснена, не я слушах внимателно и не разбрах почти нищо, но в крайна сметка едва ли е толкова трудно да седиш на една маса и да си говориш с мъже…

Реалността
…. и се излъгах. Ами трудно е. Не знаех какво да кажа, аз ли да започна  да говоря, да изчакам ли човекът срещу мен  да ме попита нещо.
Ужас! Едри капки пот се врязваха в плътно наслоения ми фон дьо тен. В началото изобщо не ми беше хубаво. Нервно отпивах от големия коктейл и не знаех къде да се дяна, накъде да гледам, какво да правя с ръцете си... Но поглеждайки и скришом към моята приятелка забелязах, че тя истински се забавлява, смее се и дори леко флиртува с мъжете, с които говори.
В един момент направиха почивка и аз се приближих до приятелката ми, докато тя си поръчваше нещо на бара. Попитах я как успява да се отпусне, без да поглъща неприлични количества алкохол. Тя ми сподели, че е била и преди на такова събитие и определено и на нея ѝ е било трудно първия път. След това е разбрала, че това не е място, където се очаква веднага да поемеш някакъв ангажимент. Просто общуваш. Може да има и неприятни хора, но може един от тези, които харесваш, да е бъдещият баща на децата ти.
На тези срещи нямах съвпадение с никого. Беше ми много странно. Но, малко на инат, реших да не се отказвам.
Наистина на второто събитие бях много по-адекватна, а на третото вече можех да водя разговора така, че да разбера много за човека срещу мен, без да го карам да се чувства като на разпит. Имах съвпадения и започнах да излизам на срещи. В крайна сметка с един от мъжете, които срещнах на Бързи срещи, живеем заедно вече две години.

И така…
Може да се окаже, че това е моята жаба, която постепенно се превръща в принц. Или може след още две години да разберем, че не сме един за друг. Това само времето може да покаже. Може би един ден ще ни видите под сянката на асмата пред някоя китна селска къща…

А вие искате ли да си намерите жабче? Вярвате ли във вълшебства? А в чудеса? Смятате ли, че една целувка е достатъчна, за да се превърне жабчето в принц? Бихте ли опитали поне веднъж? ... ако при тези въпроси нещо трепва във Вас, следващата стъпка е да посетите такова събитие.

    КЛИЕНТИТЕ ЗА НАС

    Благодаря за пожеланията. Преди три години си търсих половинка. Малко, след като се бях регистрирал при вас за matchmaking, си намерих, заживяхме заедно и си имаме бебе - Митко. Утре става на четири месеца. Поздрави
    01.12.2018, в отговор на поздрав за рожден ден 

    Продължавайте в същия дух! Идеята за подобни събития е прекрасна! Дава възможност на необвързаните хора да се социализират в приятна обстановка, по интересен и забавен начин!  
    12.11.2018, след парти 

    Благодаря за приятната атмосфера и добрата организация!
    11.11.2018, след Бързи срещи