Когато 6/10 е по-добре от 10/10

Кой не иска за себе си идеален партньор? Учат ни, че трябва да казваме “да“ само на най-доброто и че не заслужаваме нищо друго освен най-доброто. Всичко по-малко от това би било примиряване и компромис – нещо, което да се избягва на всяка цена.

Предлагаме ти една радикална и по-различна гледна точка. Ако се замислиш логично, за да намериш перфектния партньор, това би означавало, че трябва да се запознаеш с всички потенциални партньори, да ги оцениш и да се спреш на НАЙ-добрия. Под въпрос е дали такъв човек изобщо съществува. Ами ако нещо по-малко от перфектното, да речем 6/10, би могло да е по-подходящ избор от 10/10?

            Перфекционисти срещу прагматици: Какво означава

В психологическо проучване от 2002 г. (Journal of Personality and Social Psychology 2002 by the American Psychological Association, Inc.) Бари Шварц и негови колеги доказват, че когато става въпрос за вземане на решения, хората като цяло попадат в два лагера: перфекционисти и прагматици.

Ето един лесен тест, за да определиш към кой лагер принадлежиш. Да кажем, че имаш нужда от нов чифт маратонки за тичане. Как взимаш решение? Питаш ли всичките си познати за препоръки, изчиташ ли всяко списание със статии по темата, търсиш ли в гугъл модели, за да сравниш всичките им свойства, четеш ли мнения във форуми до пълна преумора? И когато най-накрая си купиш заветния чифт маратонки, защото състезанието, за което си се записал, е след една седмица, остава ли ти познатото съмнение, че може и да не си направил най-добрия избор?

Ако гореописаният сценарий звучи познато за теб, най-вероятно си перфекционист. Перфекционистите имат нужда винаги да взимат перфектното решение. Тъй като в живота изборите, които трябва да правим ежедневно, са многобройни, много малко вероятно е да можем да прегледаме наистина всички възможности, за да открием най-добрата. И за нещастие в тази ситуация за перфекционистите, според Шварц, „потенциалът за огорчение винаги е наличен“.

Прагматиците, от друга страна, се съобразяват с няколко критерия преди покупката си. Да приемем, че удобството и дизайнът са най-важни за прагматика. Веднъж щом видят чифт обувки, който се класира високо по тези два параметъра, те спират да търсят и извършват покупката. И познай коя група се е оказала по-щастлива според проучването? Прагматиците са по-щастливи от перфекционистите.

          Най-доброто за теб може да не е перфектният човек

Когато става въпрос за връзки, по сходен начин перфекционистите имат нужда да открият перфектния човек. Ако можеха, биха прегледали и поставили оценка на цялото човечество. И ето защо, без значение с кого излизат, перфекционистите винаги се чудят дали нещата не биха могли да бъдат и по-добре. Чудят се дали извън полезрението им не съществува някой, който да е по-подходящ за тях. Стратегията им е да съберат всякаква достъпна информация във всяко възможно отношение, преди да вземат решение. По този начин перфекционистът може сам да се доведе до нещастие.

Често, дори когато се обвържат, перфекционистите поставят под въпрос решението си. Трудно им е да не го правят, при положение, че се стремят към партньор, който трябва да е 10/10 във всеки възможен аспект. Подобни очаквания могат много да утежнят една връзка. Ето защо, по отношение на успешното партньорство, подходът на прагматика си струва да бъде изследван.

Прагматиците не очакват най-доброто. Това не означава, че те нямат стандарти. Напротив, те знаят какво искат и имат определени критерии, когато става въпрос за избор на партньор. Може би ценят повече от всичко лоялността и добротата. Следователно човекът, с когото изберат да се обвържат, трябва да отговаря в много висока степен на тези критерии. Ако той не е в списъка с милионери на Форбс, това не е проблем.

Дали някъде не съществува някой, който им пасва по-добре? Може би, но прагматиците не се терзаят от такива въпроси. Те знаят, че ако винаги се оглеждаш и се съмняваш, вечно ще търсиш, а така ще пропускаш щастливите си моменти.

          Как да разбереш дали се примиряваш и правиш ненужен компромис или взимаш добро решение

Това е важно. Има разлика между „примирявам се“ и „доволен съм“. Човекът, когото избираш за партньор, трябва да отговаря на основните ти критерии. Но това не означава, че ако той е лоялен и добър, нищо друго няма значение, дори например фактът, че e наркозависим. Екстремно лошите качества не могат да компенсират няколко положителни. Добре е да се стремиш към човек, който отговаря поне 6/10 дори на нещата, които нямат толкова голямо значение за теб.

Когато се колебаеш дали правиш съдбоносен компромис или проявяваш излишен перфекционизъм, отдели малко време да поразсъждаваш и се допитай до инстинктите си. Ако човекът отговаря на всичките ти критерии, но въпреки това нещо те тревожи, не казвай „да“. Когато срещнеш подходящия човек, ще усетиш. Всичко ще си дойде на мястото много по-лесно. Различията не се превръщат в огромни конфликти, през които трябва да минете като през бойно поле. Можете да изговорите нещата и да ги разрешите, или да приемете, че другият е на различно мнение, и наистина да го мислите. В крайна сметка въпросът е колко добре можете да се разбирате и да преживявате слънчевите дни и буреносните облаци заедно като двойка.

Един последен малък тест: можеш ли да си представиш, че седиш до този човек и гледате телевизия в добро настроение следващите 50 години? Ако тази мисъл предизвиква у теб силна реакция (става ти неприятно или ти дава топло усещане), най-вероятно вече имаш своя отговор.

По материали от RomanceActually.com

 

От тук можеш да свалиш нашата брошура "Пътеводител за Първа Среща".