Начинът, по който говорим за бившите си половинки, казва много за нас

Вероятно ще се съгласиш, че е лоша идея да плюеш бившия/-ата си на първа среща. Логично е, че няма да впечатлиш потенциалния си нов партньор с плашещи истории за изневерите на бившия ти приятел, скандалите на предишната ти жена или борбите за попечителство над децата по време на първия един час, в който сте само двамата. Но в даден момент ще ти се наложи да споменеш какво се е объркало в предходните ти връзки, и е изкушаващо да представиш другия в лоша светлина. Кой не би се възползвал от съчувствието на човека, с когото е излязъл? Всички копнеем за рамо, на което да поплачем и един успокояващ глас, който да ни каже: „Той/тя какво е направил/-а? Това е толкова ужасно. Не мога да повярвам, че си го преживял/-а! Аз никога не бих се отнесъл/-ла така с теб. Добре, че се запознахме.“

Проблемът е, че този глас не би трябвало да идва от човека, с когото излизаш – поне в началото на вашите срещи. Ето няколко причини, поради които е добра идея да внимаваш с темата „бивши“:

Ще накараш човека да си помисли, че един ден ще говориш така и за него. Ако наричаш бившите си с неприятни епитети или презираш основните черти на характера им, ще създадеш впечатление за човек, който говори така за хората като цяло. Хората, с които излизаш, ще се зачудят каква ли отрова ще сипеш за тях, когато в крайна сметка те разочароват на свой ред.

Ще създадеш впечатление на човек, който не поема отговорност за това какво се е объркало. Би било като свежа глътка въздух, ако кажеш на човека срещу теб: „Мразех начина, по който бившата ми жена се ядосваше, но предполагам, че тя отговаряше така на моето отдръпване“ или „Иска ми се бившият ми да не ми беше изневерил, но виждам, че съм го отблъсквала през последните две години.“. Обаче малко хора застават зад собственото си поведение по този начин. Рискът е, че се показваме като жертви, които не осъзнават собствената си роля в конфликтите. Или по-лошо – жертви с толкова ниско самоуважение, че оставаме в ужасни за нас връзки години наред.

Ще го/я накараш да се чуди дали не си търсиш „не-бившия/-ата ми“. Миналите връзки са чудесни учители по отношение на това какво искаме и какво не искаме в потенциалния партньор. Но ако търсиш пълната противоположност на бившия си партньор, хората, с които излизаш, ще се зачудят дали ще обичаш тях самите заради всичките им особености. Така че внимавай как говориш за списъка си с качества „не като на бившия/-ата“: търсиш си някой ранобуден, защото бившият ти е бил нощна птица. Търсиш фитнес маниак, защото бившият/-ата ти изобщо не спортуваше. Търсиш мъж, който обича пълнозърнест хляб, защото ти беше писнало бившият ти да се храни с бял. Разбираш идеята…

Караш го/я да се чуди дали си го/я преодолял/-а. Не можеш да спреш да говориш за това какво е объркал последният ти партньор? Вероятно не изглеждаш особено готов/-а да приемеш нов човек в живота си. Така че какво всъщност можеш да направиш? От друга страна, не е добро решение изобщо да не говориш за бившия си. Човекът, с когото си на среща, ще се чуди какво криеш.

Говори за миналата си връзка дистанцирано. Бившият на една моя приятелка беше раздразнителен глупак, който не ѝ говореше дни наред, ако ѝ се разсърди. Ето един по-добър начин да оформим нейното минало: „С бившия ми съпруг имахме различни начини на справяне с конфликтите.“. В това твърдение няма критикуване на бившия.

Нека ти послужи за урок. Всички обичат уроците. Ако искаш да се покажеш като особено емоционално интелигентен, ще покажеш как този опит ти е помогнал да се развиеш и да станеш по-добър партньор. Опитай това: „С бившия ми съпруг имахме различни начини на справяне с конфликтите и това ме накара да осъзная, че трябва веднага да изчиствам недоволството, вместо да го оставям да се насъбира.“.

Прави комплименти на бившия/-ата си. Веднъж излязох с човек, към когото веднага ми се породи уважение, след като той каза „С бившата ми не се разбирахме, но съм благодарен, че е добра майка.“ Във всеки случай определянето на положителните аспекти на миналите връзки е здравословно упражнение, но получаваш бонус точки, ако можеш да ги изразиш. „Благодарна съм му, че разводът ни беше приятелски“ или „Съжалявам, че бракът ни не проработи, но се възхищавам на това колко усилия положи тя за спасяването му“ или „Много се радвам на това колко по-отдаден баща стана бившият ми съпруг след развода.“.

Всички имаме минали връзки, в които сме били притеснени, наранени или разочаровани. Но това как говорим за тях – и за бившите, които са участвали в тях – разкрива истинския ни характер. Използвай тази възможност, за да покажеш на човека, с когото излизаш, своето истинско „аз“.

А вие как говорите за бившите си?

По материали от: http://www.eharmony.com/blog/2015/03/16/ex-test-say-says/

 

От тук можеш да свалиш нашата брошура "Пътеводител за Първа Среща".