Пет неща за любовта, които бих казала на по-младото си "аз"

Преди да започна връзката си с човека, с когото сме заедно от осем години, в профила му в MySpace (това беше през 2007 г.) пишеше, че харесва блондинки, червенокоси и жени със зелени очи. Аз бях тийнейджърка с черна коса и кафяви очи и много си падах по него. Неговите предпочитания бяха малка пречка.

Днес имам неща като апартамент и свободата да купувам който корнфлейкс си поискам. Също така знам малко повече за любовта и връзките спрямо това, което знаех, когато бях на 15 години. И като се замисля за начина, по който се държах като влюбена тийнейджърка, така и не мога да се харесам, поради много причини, но най-сериозната от тях е, че нямах идея как да се справям с връзките.

Ако можех да се върна с машина на времето през 2007 година, ето какво бих казала на по-младото си „аз“ за любовта:

1. Важно е да вярваш на половинката си

Когато се запознах с човека, който за дълго щеше да идва с мен посред нощ, за да си купуваме пържени картофи, бях насред Сериозна Семейна Драма. Имах големи проблеми с доверието и ме беше страх да не ме наранят. По-конкретно, беше ме страх, че той ще ме напусне. Логично е хората да предпазват себе си в началото на нова връзка. Но има и неприятен страничен ефект – толкова бях задълбала в моите „Ами ако…“ (Ами ако лъже? Ами ако си мисли, че съм грозна? Ами ако ми изневери?), че не си дадох възможността да забележа всичките добри неща, които приятелят ми правеше за нашата връзка.

Вярвам, че действията говорят по-силно от думите, но е трудно да приемаш действията насериозно, когато не вярваш, че партньорът ти има добри намерения. Отне ми известно време да заглуша тези „ами ако?“. Но когато го направих, връзката ми стана истинска. Успях да победя несигурността си, като най-накрая приех едно нещо: приятелят ми се беше доказал още от първия ден и това да си самовнушавам сценарии само би ме разсеяло от настоящето.

2. Говори и слушай

Ядосвах се на гаджето си за глупави неща. Ако не ми отговаряше на съобщението достатъчно бързо, си внушавах, че няма интерес към мен. Ако не изглеждаше достатъчно развълнуван да говорим по телефона, го приемах лично. В същото време обаче имах голям проблем да изкажа тези притеснения – исках той да знае защо съм разстроена, но не исках да наранявам чувствата му, като кажа, че нещо не е наред.

Ето как стоят нещата: подобно мислене е сигурен начин да отблъснеш партньора си, без да разбираш защо. Аз го правех неприятно често и сигурно това е една от най-отблъскващите черти на характера ми през тийнейджърските години. Искам да се върна назад във времето, да разтърся по-младото си „аз“ за раменете и да изкрещя: „Той не чете мисли! Как да разбере от какво имаш нужда, ако никога не знае защо си разстроена?“

Разбирам желанието да не искаш да започваш караница. Но не можеш просто да чакаш партньорът ти да схваща „сигнали“ и не можеш просто да изкрещиш притесненията си на партньора си и да очакваш нещата да се променят; трябва и да слушаш. Всички искаме да чувстваме, че сме значими и че можем спокойно да споделим чувствата си. Слушането ни позволява да кажем на партньорите си, че се опитваме да взимаме под внимание техните идеи. Веднъж щом с приятеля ми започнахме да отделяме време, за да се изслушваме, успях да науча много повече за него – и от това комуникацията ни се подобри много.

3. Действията говорят по-силно от думите

Това изречение си струва да се повтори, защото е важно. Думите са нещо хубаво, но могат и да не означават нищо. Действията са това, което има значение. Искрените действия са всичко, когато се опитваш да разбереш дали партньорът ти е сродната ти душа или е просто поредната безперспективна връзка. Когато бях по-млада, имах своя представа как трябва да изглеждат връзките – любовни бележки, дълги телефонни обаждания, излишни романтични жестове (обвинявам романтичните комедии от 90-те за тази представа). Обаче бях толкова фокусирана върху тези идеи, че не бях обмислила как партньорът ми изразява своята привързаност: чрез действията си.

Може да си чувал, че любовта се изразява чрез различните „езици на любовта“. По-младото ми „аз“ мислеше, че любовта може да се изразява само вербално, но с порастването ми започнах да осъзнавам, че нито приятелят ми, нито аз, си падаме по големите жестове. Ние искаме просто да прекарваме качествено времето си заедно, да лежим на дивана с млечни шейкове и филми – и за нас това е напълно романтично (и много вкусно заради млечните шейкове). Не всеки показва любовта си по един и същи начин, и това е нормално. Важното е с партньора ти да комуникирате нуждите си един с друг и да полагате активно усилие да покажете един на друг своята любов, грижа и внимание.

4. Невинаги ще бъде лесно

За осемте години заедно с приятеля ми сме имали тежки разговори за връзката, чувствали сме се притеснени и наранени, и сме минавали през различни житейски изпитания. Това е нормално. Няма нищо лошо в трудните периоди, стига и двамата с партньора ти да се стремите към една крайна цел: да градите удовлетворителна и за двама ви връзка. Ето защо с приятеля ми никога не сме си крещяли и не сме се наричали с епитети – последното нещо, което всеки от нас иска, е да нарани чувствата на другия. Вместо това говорим и слушаме.

Със сигурност понякога ще имате спорове, които изглеждат неразрешими. Но в тези моменти трябва да се запиташ какво чувстваш, какво може да чувства другият и какво трябва да се обсъди, за да продължите напред. Чрез говорене и слушане научих за силата на компромисите, за това, че дори и да сте на различни мнения, трябва да изразявате емоциите си спокойно и рационално – и тези уроци са жизненоважна част от поддържането на здравословната връзка.

5. Първо трябва да обичаш себе си

Това е изключително важно. Не можеш да обичаш друг човек, ако не обичаш себе си. Не можеш да си кажеш, че заслужаваш прекрасна връзка, ако не вярваш, че това е така. И най-важното: трудно е да се държиш като себе си в една връзка, ако човекът, който си, не ти е приятен.

На този етап от живота си, след терапия, време и много разговори, се чувствам комфортно с това коя съм и накъде отивам. С цялото си сърце вярвам, че заслужавам връзка, която ме удовлетворява и ме кара да се чувствам добре. Не е било винаги така: по-младото ми „аз“ се олицетворяваше с връзката с другия човек. Мисълта за това все още ми е неприятна. Днес знам, че това дали имам връзка, не е факторът, който осмисля живота ми. Връзката ми само добавя нещо към всичко, което съм аз. С приятеля ми се съгласихме на ранен етап, че не харесваме изречението „Имам нужда от теб“, защото е напълно невярно. Аз нямам нужда от приятел, за да се чувствам оценена или цялостна, и няма нужда да завися от никой друг, за да се чувствам щастлива.

Вместо да казвам „Имам нужда от теб“ на партньора си, аз казвам други неща, които имат по-голямо значение за нас двамата. Казвам „Обичам да прекарвам време с теб“, „Нямам търпение да те видя“ и, разбира се, най-важното от всички: „Обичам те. Хайде да си вземем пържени картофки.“

Източник: http://thoughtcatalog.com/rebecca-paredes/2015/12/5-things-i-would-tell-my-younger-self-about-love/

 

От тук можеш да свалиш нашата нова брошура "Пътеводител за Първа Среща".