За трудностите при търсене на дългосрочен партньор

„Хората са единственият вид, чиито представители се объркват при игрите на чифтосване”
Алън и Барбара Пийз

Повечето връзки с противоположния пол започват на основата на сексуално привличане, без да се прави трезва оценка за развитие на дългосрочна връзка с този партньор. Показателно е, че често отделяме повече време и усилия, когато купуваме кола, компютър или жилище, отколкото когато  си избираме партньор за цял живот. Лутайки се по спиралата „опит – грешка – нов опит – нова грешка – и т.н.” рядко успяваме да разберем причините за неуспехите си  и да извлечем поуки.

През последните десетилетия дълготрайността на брака прогресивно намалява, а делът на разводите още в първите години на брака надхвърля 50%. Тази тенденция е следствие от разминаването в скоростите на промяна на човешкото поведение. От една страна милионите години еволюция са наложили модели на поведение, които вече са се превърнали в рефлекси при избора на партньор. От друга страна, бързите промени в обществото налагат нови роли, които са в противоречие с тези модели и често предизвикват объркване.

В продължение на хилядолетия околната среда е била сурова. Мъжът се е грижел за прехраната и защитата на семейството, което постепенно довежда до неговото физическо и социално доминиране. Необходимостта от оптимално използване на оскъдните ресурси довежда до строго разпределение на ролите между половете, в което жената поема грижите за децата и семейството. Този модел, с различни вариации, се запазва до края на XIX и началото на ХХ век, когато усъвършенстването на оръдията на труда позволява все по-активното включване на слабия пол в работа извън обичайните задължения в рамките на дома. Това поставя  началото на преразпределението на ролите. Променят се и изискванията при избора на дългосрочен партньор.

В патриархална България отпреди един век родът е основната обществена клетка, която обединява различни поколения чрез кръвни или брачни връзки и споделяне на общи ценности. Браковете обичайно се договарят предварително между представители на родовете въз основа на качествата на младоженците. Така се извършва външна оценка на очакваната съвместимост на новата двойка според патриархалната ценностна система. Личните предпочитания на младите рядко са се зачитали при вземането на решение. Това намалява риска от неправилен избор поради силно сексуално привличане или емоционални изблици. В днешното общество тази функция на рода е отпаднала и отговорността за избор на партньор се стоварва върху плещите на отделния индивид. Все още голяма част от браковете се сключват в самото начало на самостоятелния живот (20-25 години), когато хората нямат достатъчно опит с противоположния пол. В същото време те вече са достатъчно зрели в социално отношение и обществото ги притиска да създадат семейство.

Женската еманципация също има своя принос за нарастване проблемите при взаимоотношенията между двата пола. Съвременната жена все по-често е икономически самостоятелна и независима. Доходите ѝ позволяват сама да  се справя с битовите аспекти на живота и да отглежда децата си. В същото време, поради вродените си рефлекси, жената продължава да се стреми към дългосрочна връзка с цел раждане и отглеждане на деца.

Не е леко и за мъжете. Те трябва да се пригаждат към намаляване на традиционната им водеща роля и към удовлетворяване на променящите се очаквания спрямо тях. За това се стига до задълбочаване на кризата във взаимоотношенията между половете.

Развитието на човешката цивилизация през последните години не променя инстинктите при избора на партньор. Мъжът традиционно търси млади, здрави и плодовити представителки от женски пол, а жените като правило се стремят да привлекат силен и борбен мъжкар, който да защитава и изхранва бъдещото поколение. Това поведение е еволюционно предопределено, но то все по-често влиза в противоречие с изменените очаквания на обществото и отделния човек.

Когато инстинктите говорят, здравият разум мълчи!

Макар да знаем, че никой не е съвършен, когато сме влюбени, ние се отнасяме безкритично към избраника си. Това може да е с цел бързо достигане до фаза секс или защото сме се устремили към свиване на семейно гнездо. В крайна сметка и двете дейности спомагат за продължаване на човешкия род. Какво би станало, ако още при първа среща успеете да забележите всички дразнещи черти в характера на вашия възлюбен?

При наличие на сексуално привличане в човешкото тяло се отделят по-големи количества химични вещества – допамин, окситоцин, тестостерон, естроген и норепинефрин, които предизвикват силна степен на възбуда, подобна на действието на еуфоричните наркотици. Когато са влюбени, хората престават да мислят рационално. Съзнанието им е замъглено, вниманието им е притъпено и това най-често е причината да се създават връзки, които се разпадат след преминаването на първоначалната еуфория.

В недалечното минало родът се е намесвал  в избора на брачен партньор, но днешните млади  хора имат малко шансове да получат полезни съвети от родителите си по този въпрос. Една от причините са традиционните различия между поколенията. Друга причина е фактът, че днес родителите нямат възможността да познават потенциалния избраник или да  съберат мнения за него от други свои роднини и/или приятели. Последна причина, но не по важност, е скоростта на промените в наши дни. Те се случват толкова спринтово, че традиционните ценности на родителите отпреди 50 години вече не могат да помогнат за правилния избор на днешните хора.

Неволята учи, но можем ли да се поучим и другаде?

Необходимо (макар и недостатъчно) условие за вземането на добро решение е наличието на достатъчно информация. В книжарниците ще намерите разнообразна литература по въпросите на взаимоотношенията между половете. Ето няколко потенциално полезни заглавия без претенции за изчерпателност:

„Защо мъжете искат секс, а жените се нуждаят от любов”, Алан и Барбара Пийз

„Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят”, Мариан Дж. Легато

„Кой е в леглото до мен”, Розин Брамли и Аник Ланое

„Ранени от любов: Как отново да намерим щастието”, Елена Шубина

„Невярна любов: Изневярата в съвременното общество”, Уили Пазини

Допълнителна информация може да се потърси чрез посещение на различни семинари и коучинги по въпросите на дългосрочните връзки и избора на брачен партньор. Интернет също предлага големи масиви, но там проблемът е по-скоро в отсяването, а не в намирането на полезна информация.

Всички посочени източници предоставят информация по принцип, но не могат да покажат конкретния път за решаването на даден проблем. Това звучи като нерешима дилема, тъй като нито един субект не е в състояние да си направи обективна оценка. В труден момент хората се обръщат за съвет по тези теми към  приятели или роднини. Но това обикновено се случва след, а не преди сблъскването с проблем, а и няма гаранция, че близките ни разполагат с достатъчно опит и безпристрастност, за да могат да помогнат.

Един разумен подход би могло да бъде искането на съвет от хора или организации, които професионално се занимават с тази част от човешките взаимоотношения. Те биха могли да дадат външна обективна оценка и евентуално да помогнат с препоръки.

Много пътища водят към Рим, но кой от тях е правилният?

В последните десетина години и у нас отбелязахме рязък скок в развитието на сайтове за запознанства. Интересът към тях се дължи на неангажиращата комуникация и възможността за бърз и денонощен достъп до хиляди профили. Интернет връзките не изискват предварителна инвестиция, до някъде могат да запълнят нуждата от общуване, но са трудоемки и времеядни. Шансовете за намиране на подходящ партньор са мъгляви, тъй като няма никаква гаранция за верността на данните, с които посетителите се регистрират. Затова често преходът от виртуално към реално запознанство е разочароващ и за двете страни.

По-прецизен подход при виртуалното издирване на мечтаната половинка предлагат онлайн мачмейкинг агенциите или т.нар. дейтинг агенции. При регистрация в тях посетителите  попълват тест за съвместимост, спрямо който агенцията избира най-подходящите профили в базата данни, а посетителят преценява с кого от тях да се срещне. Като проблем се явява фактът, че засега няма верифицирани тестове, които с достатъчна степен на вероятност да могат да предскажат успешното/неуспешното бъдеще на една потенциална връзка.

Друга модерна форма за търсене на половинка напоследък набира популярност в България. Това е Бързи Срещи – 10 мъже се запознават и разговарят последователно с 10 жени за по 6 минути. Целта е да се открият двойки, които имат желание да се срещнат повторно. Недостатък на този вид запознанства са краткия интервал от време, в което под напрежение човек трябва да оформи мнение за отсрещния човек. Предимства са прекият контакт и фактът, че всички участници са на сходна възраст и имат положителна нагласа към този вид  запознанства.  

През последните 20 години в доста развити държави придобиват популярност мачмейкинг агенциите. Английският термин „matchmaking” означава „намиране на съответствие”, а в конкретния случай на български би могъл да се преведе като „сватовническа агенция”. Към такива агенции се обръщат хора, които не успяват да намерят дългосрочни партньори поради прекомерна заетост, стеснен кръг от социални контакти или поради различни други причини. Предимствата на този подход са в достоверността на данните, събирани чрез интервюта, в създаването на лични профили въз основа на психологически тестове, както и в прецизното търсене на подходящ партньор.

От тук можеш да свалиш нашата брошура "Пътеводител за Първа Среща".